Гулия
Така нареченият Топинамбур (счита се, че името му произлиза от бразилското индианско племе Тупинамба), съвсем близък роднина на слънчогледа, произхожда от Северна Америка и е известен като култура от много столетия насам. В началото на 17 в. френски мореплаватели донасят растението в Европа, като през 18 век, с появата на картофа, то бива позабравено. С течение на времето обаче, благодарение на лечебните, хранителните и вкусовите си характеристики, земната ябълка отново намира своето място в кулинарната карта на Стария континент.
Земната ябълка може да бъде консумирана сурова, варена или печена. Грудките й растат до края на месец ноември, като след това е добре да се изчака, преди да бъдат събрани, за да могат ценните вещества от горната част на растението да преминат и в грудката му. Грудките (клубени) могат да бъдат събирани и през пролетта, тъй като презимуването не вреди на хранителния им състав – истински букет от витамини, протеини, захари, минерали. Едно от големите предимствата на тази култура е и фактът, че тя е в състояние да оцелява в най-различни екстремни климатични условия. Топинамбурът цъфти през лятото, като в много градини се използва и като декоративно растение заради красивите си жълти цветове.
В България гулията не е много разпространена като масово култивирано растение, въпреки че издържа при всякакви условия и ползите от нея са наистина големи. В днешно време обаче хората все по-често се обръщат към това позабравено, заровено в земята, съкровище.
Надземната цъфтяща част на гулията |
Полезните свойства на земната ябълка са обусловени, както от разнообразните вещества в нея, така и от високото съдържание на инулин в растението.
Инулинът е уникален природен полизахарид, състоящ се от 95% фруктоза. Инулинът в земната ябълка действа като пребиотик – стимулира растежа на полезните бактерии в чревната флора. Той също така спомага за усвояването на калция в организма, намалява триглицеридите и холестерола, както и препятства растежа на различни видове рак.
Освен инулин, в топинамбура се съдържат и много други полезни биологично активни съединения: фибри, желязо, силиций, цинк, магнезий, калий, фосфор, калций, витамините B и C, пектин, органични киселини и аминокиселини.
Благодарение на въглехидратния си състав, много подобен на този на меда, земната ябълка е съчетание от ниска калоричност и много добра усвояемост от организма.
В 100 грама сурова земна ябълка има 73 калории. В същото количество се съдържат 17.4 г въглехидрати, 1.6 г. диетични фибри и следните вещества:
Полезни свойства
Консумацията на земна ябълка регулира кръвното налягане и действа благоприятно на храносмилателната система. Топнамбурът е много подходящо средство за повишаване на имунната система при инфекции и отслабен организъм. Тъй като инулинът в земната ябълка способства усвояването на калция и магнезия, с които бива приет, растението се препоръчва и като превантивна мярка срещу остеопороза.
Земната ябълка е много разпространена като средство за понижаване на нивата на кръвната захар и намаляване на необходимите инсулинови дози при хора, страдащи от диабет тип I. За разлика от картофите, при които нишестето се разгражда до глюкоза и така повишава кръвната захар,инулинът в земната ябълка се разгражда до фруктоза и по начин не повлиява драстично нивата на кръвна захар.
Не на последно място грудките на земната ябълка могат да послужат като средство за пречистване на кръвта и са полезни за черния дроб и бъбреците. Растението е в състояние да изведе от организма различни замърсявания и тежки метали.
Учените били учудени от разнообразните витамини и минерали, които тя съдържа. По съдържание на желязо гулията превъзхожда моркова, картофите, ряпата и цвеклото. Освен това тя съдържа калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк силиций, магнезий, натрий, флуор, хром и други минерали. Такова оптимално съдържание на минерали засилва имунната, ендокринната, нервната система на човека и подобрява качествата на кръвта му. Гулията съдържа още целулоза, пектин, органични киселини, мазнини, белтъчини и незаменими аминокиселини, витамините В1, В2, В6, С, РР, каротиноиди (каротинът в гулията е 60-70 мг на един килограм). Тя съдържа незаменимите киселини аргинин, валин, лизин, левцин и др., много целулоза.
В това растение е високо и съдържанието на органични поликиселини – лимонена, ябълкова, малинова, янтарна (кехлибарена) и др. Съчетани с витамин С, те имат силно изразено антиоксидантно действие.
Пектиновото съдържание в гулията е около 11% от сухото вещество.
Гулията е особено ценна с това, че е богата на природния аналог на инсулина – инулин (17%), който се препоръчва за болни от диабет. Тя помага за възстановяването на зрението, при малокръвие и атеросклероза при възрастни хора.
Инулинът в гулията възстановява дейността на стомашно-чревния тракт и като сорбент (поглъщащо тяло) частично обезврежда токсичните вещества в червата и кръвта, разтоварва черния дроб и запазва възможностите на организма да се бори с различните заболявания и вредни фактори в околната среда. Гулията повишава устойчивостта му към бактериални и вирусни инфекции на храносмилателните органи, бори се с различните паразити, в същото време създава условия за полезната микрофлора в червата, което обяснява ползата на гулията при дисбактериоза.
Уникалният химичен състав на гулията оказва благоприятно влияние върху всички звена и механизми на болестите на храносмилането. Системната употреба на гулия позволява да се намали количеството на синтетичните лекарства при болни от хипертония и сърдечни заболявания. Природните магнезиеви и калиеви съединения, които гулията съдържа, я правят ефективен и безопасен препарат за лечението на аритмия, хипертония, исхемична болест на сърцето, стенокардия и за предпазване от инфаркти и инсулти.
Пресният сок от гулия се употребява за намаляване киселиността на стомаха при киселини. Сокът лекува още полиартрити и има ясно изразено противовъзпалително действие.
Сокът от гулия нормализира работата на храносмилателните органи, премахва стомашните болки и чревните колики, помага при запек, влияе добре върху сърдечно-съдовата система, полезен е при атеросклероза, хипертония, тахикардия, исхемична болест на сърцето.
Отварата от гулия понижава кръвната захар и кръвното налягане, повишава хемоглобина, влияе благоприятно на задстомашната жлеза.
Хората в големите градове, които са с лоша екология, трябва да включват гулията в менюто си, тъй като тя неутрализира вредните й последици. Тя извежда от организма солите на тежките метали, токсините, радионуклидите, излишъка от холестерин.Този антитоксичен ефект на гулията е благодарение на общото действие на инулина и целулозата.
Значението на инулина
Едно от уникалните свойства на инулина е фундаменталното влияние върху обмяната на веществата. Инулинът влияе благотворно още щом попадне в стомаха до пълното му отделяне. Когато инулинът попадне в стомашно-чревният тракт, се разпада от солната киселина и ферментите на отделни молекули фруктоза, които проникват в кръвния ток.
Останалата част, която не се е разпаднала, поглъща ненужните в организма вещества, тежки метали, радионуклиди, холестерин, мастни киселини, различни токсични химически съединения.
Инулинът освен това стимулира перисталтиката на червата, което засилва очистването на организма от шлаки, непреработена храна и вредни вещества. Антитоксичният ефект на инулина се засилва от влиянието на целулозата, която съдържа.
Влиянието на гулията върху
сърдечно-съдовата система
Калият и магнезият, които се съдържат в гулията, позволява химическите препарати при хипертониците да се заменят с натуралното растение. Магнезят в нея е повече от този в лекарствата. Тя е едно натурално средство за лечение на анемия, хипертония, исхемична болест на сърцето, стенокардия; предпазва от инсулти и инфаркти.
При приемането на много антибиотици и противотуморни средства се увреждат бъбречните каналчета и се засилва изхвърлянето на магнезия от организма, а това води до безчувственост на крайниците, спазми на коронарните артерии, исхемия на миокарда, кардиомиопатия и пр. Употребата на гулия предпазва бъбречните каналчета от увреждане и от усложнения.
Значението на гулията за стомашно-чревния тракт
На първо място инулинът свързва и извежда от организма много токсични и баластни вещества, които попадат в организма с храната.
Второ, той стимулира двигателната активност на стомашно-чревния тракт. Трето, инулинът и неговите фрагменти имат изразено жлъчегонно действие. Четвърто, съдържащите се в гулията полиненаситени киселини неутрализират болестотворното влияние на агресивните свободни радикали и недоокислените продукти от обяманата на веществата. Така в червата се създава алкална среда, необходима за нормалното ферментативно преработване на храната. Пето, гулията укрепва устойчивостта на храносмилателната система към бактерии, вируси и към различни паразити. Шесто, гулията има антисклеротични свойства и подобрява свойствата на съдовата стена, усилва кръвоснабдяването на слизестата обвивка във всички отдели на стомашно-чревния тракт и тъканта на панкреаса, който произвежда много храносмилателни ферменти и хормони. Тези ефекти стимулират процесите на регенерация на поразените тъкани и следователно повишават ролята на гулията при гастрит, доуденит, ентерит, колит, панкреатит и дори при язва на стомаха и дванайсетопръстника.
Гулията и черният дроб
Заради своите чудни свойства гулията оказва комплексно влияние върху функционалната активност на черния дроб. Тя подобрява оползотворяването на глюкозата, подпомага синтеза на гликогена (полизахарид, който се синтезира в черния дроб), което означава, че осигурява високо ниво на енергийния обмен, което стимулира процесите на синтез на белтъчините, холестерина, жлъчните киселини.
Инулинът в гулията, възстановявайки дейността на стомашно-чревния тракт и частично обезвреждайки токсичните вещества в червата и кръвта, силно разтоварва черния дроб и така запазва неговите потенциални възможности. Тези твърдения са доказани в клинични изследвания.
Гулията е едно от най-ефективните средства за лечение на остър и хроничен хепатит.
Гулията – приятел на диабета
Гулията води до нормализиране или съществено изменение на съдържанието на глюкоза в кръвта и изчезването й в урината. Ефектът е обусловен, от една страна, от забавеното всмукване на глюкозата от червата в кръвта, от друга страна, от активизираното усвояване на глюкозата. Когато човек дълго време е боледувал от диабет тип 2, когато се изтощават резервите на панкреаса, с употребата на гулията се засилва изработването на собствен инсулин и като следствие – стабилизиране на показателите на кръвната захар на ниско ниво. С подобряването на въглехидратния обмен се променя и мастният обмен – намалява се нивото на холестерина и триглицеридите в кръвта, което предпазва от атеросклероза на кръвоносните съдове.
Гулията за укрепването на имунната система
Гулията влияе на тимуса. Изследване в Русия показало, че хора с имунодефицит при системна употреба на гулия значително подобряват показателите на клетъчния и хормоналния си имунитет.
Тя е полезна при заболявания на ендокринната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система и черния дроб, помага също при туберкулоза, патология на бъбреците (глумерулонефрит, пиелонефрит, пикочнокаменна болест), анемия, възпалителни заболявания в гинекологичната област, професионални отравяния с тежки метали (олово, цинк, кобалт, никел) и радионуклиди (стронций-90, цезий-137), чести инфекции на горните дихателни пътища, грип, ангина, предтуморни заболявания, висок риск от злокачествени новообразувания; тя е добро средство профилактика срещу тях и е силно ранозарастващо и антибактериално средство.